Охлаждането на инфлацията убеди ЕЦБ за осмо поредно понижение на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвените проценти за осми пореден път, тъй като инфлацията в региона се охлажда, а агресивната търговска политика на американския президент Доналд Тръмп помрачава перспективите за световната икономика.

Управителният съвет взе решение да съкрати трите основни лихвени процента с по 25 базисни пункта, отговаряйки на прогнозите на икономистите и инвеститорите. Така лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2%, 2,15% и 2,40%, считано от 11 юни 2025 г.

Преди това ЕЦБ снижи лихвените проценти седем пъти в рамките на 13 месеца, след като инфлацията се забави от върховете, достигнати по време на пандемията от Covid-19. Централната банка понижи лихвите в опит да подкрепи икономиката на еврозоната, която изпитваше затруднения още преди нестабилната търговска политика на САЩ да ѝ нанесе допълнителни удари.

Друго намаление е възможно през септември, когато търговските преговори с Вашингтон трябва да са приключили и новите прогнози ще разкрият пълните последици от митата.

Проблемите не спират с днешното намаление на разходите по заемите. Макар че растежът и инфлацията вероятно ще бъдат по-слаби през следващите месеци, големите европейски военни и инфраструктурни разходи биха могли да доведат до повишаване и на двете в по-дългосрочен план.

„ЕЦБ се намира в трудна позиция“, заяви пред Bloomberg Яри Стен, главен европейски икономист в Goldman Sachs, който наред с търговията посочва като затруднение и липсата на конкретни детайли за фискалните стимули. „Всичко това затруднява правилното калибриране на паричната политика“.

„Причините ЕЦБ да бъде предпазлива занапред са свързани както с необходимостта от повече информация за търговската война и по-специално за ответните мерки, така и за фискалните облекчения в Германия“, каза пред Ройтерс икономистът от Societe Generale Анатоли Аненков.

В четвъртък германският канцлер Фридрих Мерц ще обсъди търговски въпроси с Тръмп в Белия дом, а министрите на отбраната на НАТО ще дискутират по-високите цели за разходите и подкрепата за Украйна.

Допълнително усложнение идва от факта, че паричната политика влияе върху икономиката с 12-18-месечно закъснение, така че одобрената сега подкрепа може да означава оказване на помощ на блок, който вече не се нуждае от нея.

Както „ястребите“*, така и „гълъбите“ в базираната във Франкфурт финансова институция вече сигнализираха, че почти са приключили с понижаването на разходите по заемите, като някои открито обсъждат забавяне на темпа на облекчаване на паричната политика. Гуверньорът на Италианската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета заяви миналата седмица, че процесът по дезинфлация „вече е близо до завършване“.

Икономистите вече очакват централните банкери на еврозоната да направят пауза при намаляването на лихвите през следващия месец. Но те също така предупреждават, че ЕЦБ не може да си позволи твърде дълго прекъсване, защото в противен случай пазарите ще заключат, че тя е приключила с облекченията. Почти 30% от анализаторите в неотдавнашна анкета казват, че Управителният съвет може да пропусне понижаване на разходите по заемите само веднъж.

Трейдърите залагат, че след вероятната пауза през юли ще има още една стъпка, с която депозитната лихва ще достигне 1,75%. Този процент е в долната граница на диапазона, който ЕЦБ определя като неутрален - нито стимулиращ, нито ограничаващ икономиката.

Прогнозите на ЕЦБ за инфлацията и растежа

В базисния сценарий на новите прогнози на експертите на Евросистемата се очаква общата инфлация в региона да бъде средно 2% през 2025 г., 1,6% през 2026 г. и 2% през 2027 г. Низходящите корекции в сравнение с прогнозите от март - с 0,3 процентни пункта както за 2025 г., така и за 2026 г. - отразяват главно занижените очаквания за цените на енергията и по-силното евро. Централните банкери очакват инфлацията, която не включва храните и енергоносителите, да бъде средно 2,4% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. и 2027 г., като цяло непроменена спрямо март.

Според финансистите средният ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) ще бъде 0,9% през 2025 г., 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. Непроменената прогноза за растежа за 2025 г. отразява по-силното от очакваното първо тримесечие в съчетание с по-слабите перспективи за останалата част от годината.

Макар че се очаква несигурността около търговските политики да натежи на бизнес инвестициите и износа, особено в краткосрочен план, нарастващите държавни инвестиции в отбраната и инфраструктурата все повече ще подкрепят растежа в средносрочен план, смята ЕЦБ. „По-високите реални доходи и стабилният пазар на труда ще позволят на домакинствата да харчат повече, а заедно с по-благоприятните условия за финансиране това би трябвало да направи икономиката по-устойчива на глобални сътресения“, се посочва в изявлението на финансовата институция след заседанието в четвъртък.

В контекста на високата степен на несигурност представителите на паричния орган оцениха и някои от механизмите, чрез които различните търговски политики биха могли да повлияят на растежа и инфлацията при някои алтернативни примерни сценарии. Според този анализ на сценариите по-нататъшна ескалация на търговското напрежение през следващите месеци би довела до растеж и инфлация под базовите прогнози. За разлика от това, ако търговското напрежение бъде преодоляно с благоприятен резултат, растежът и в по-малка степен инфлацията ще бъдат по-високи, отколкото в базисните прогнози.

„Повечето измерители на базисната инфлация предполагат, че инфлацията трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Растежът на заплатите все още е повишен, но продължава видимо да се забавя, а печалбите са отчасти буфер за въздействието му върху инфлацията. Опасенията, че повишената несигурност и колебливата реакция на пазарите на търговското напрежение през април ще окажат затягащо въздействие върху условията за финансиране, отслабнаха“, посочват от ЕЦБ.

„Управителният съвет е твърдо решен да осигури устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. Особено в настоящите условия на изключителна несигурност той ще следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание, за да определи подходящата позиция по паричната политика“, уверяват централните банкери.

Търговски и политически предизвикателства

Понастоящем Доналд Тръмп заплашва да наложи мито от 50% върху вноса на европейските стоки в САЩ от 9 юли. Европейският съюз (ЕС) подготвя контрамерки, които могат да доведат до още по-високи мита или да дадат началото на преговори за по-устойчива сделка.

Предвиждането на изхода от преговорите е почти невъзможно, но резултатите от тях ще бъдат от решаващо значение за оценката на икономическите перспективи на еврозоната. Способността на правителствата да изпълнят мащабните си планове в областта на отбраната и инфраструктурата допринася за още по-голяма несигурност.

В същото време решението на ЕЦБ бе оповестено в ден, в който са насрочени ключови срещи в Брюксел и Вашингтон.

Министрите на отбраната от всички 32 страни членки на НАТО се събраха в белгийската столица, за да се подготвят за решаващата среща на върха по-късно този месец. В рамките ѝ вероятно ще се поеме ангажимент за увеличаване на военните разходи до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) - както иска Тръмп, което ще има последици за икономиките в цялата еврозона.

Мерц, новият канцлер на Германия, посочи, че би подкрепил подобна стъпка. Той ще се срещне с президента на САЩ в Белия дом в четвъртък - събитие с голям залог, което има потенциала да смекчи - или затвърди - позицията на Тръмп спрямо Стария континент.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.