БНБ: Достъпът до инструментите на ЕЦБ може да свали лихвите по заемите

След въвеждането на еврото в България, влиянието на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъде по-пряко. България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми. Това може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност.

Това е отговорът на Българската народна банка (БНБ) на един от въпросите по ключови теми около въвеждането на еврото. Основната част от темите са регламентирани в Закона за въвеждане на еврото, приет на 7 август 2024 г.

В централната банка отговарят на въпроси, свързани с бъдещия статут на БНБ в ЕЦБ, когато България стане член на еврозоната, каква политика води ЕЦБ и как тя засяга пряко банковата ни система.

Какво ще се промени по отношение на паричната политика в България след членството ни в еврозоната?

При паричен съвет (в момента), при който е налице необратимо фиксиран курс на лева към еврото, влиянието на ЕЦБ върху българската икономика е косвено, тъй като левът е фиксиран към еврото. Промените в лихвените проценти на ЕЦБ могат да повлияят в известна степен на разходите по кредити и доходността на депозитите. България няма гъвкавостта да прилага независима парична политика, което затруднява справянето с вътрешни икономически кризи. Всякакви външни икономически шокове трябва да бъдат компенсирани чрез фискални политики или структурни реформи.

След като България стане част от еврозоната, ще бъде под прякото влияние на монетарната политика на ЕЦБ, което обаче няма да е голяма промяна, тъй като в условията на паричен съвет способността за самостоятелни действия вече е силно ограничена. Това означава, че ЕЦБ ще определя лихвените проценти и други парични инструменти, които ще оказват пряко влияние върху кредитирането, спестяванията и инвестициите в страната. В допълнение, България ще получи достъп до стабилизационни механизми като Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който може да помогне в случай на икономически кризи. Това ще увеличи финансовата стабилност и доверието в икономиката.

Кой определя паричната политика на Евросистемата?

Управителният съвет на Европейската централна банка формулира паричната политика на Евросистемата, включително решенията, отнасящи се до междинни цели на паричната политика, основните лихвени проценти и депозирането на резерви в ЕСЦБ, и приема необходимите насоки за тяхното прилагане.

Обикновено управителният съвет заседава два пъти месечно. Той анализира икономическата и паричната динамика и на всеки шест седмици приема решения по паричната политика. На другите си заседания Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. 

Как се провеждат гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ?

Управителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на членовете, имащи право на глас, освен когато не се изисква 2/3 от гласовете за вземане на решение. За провеждане на гласуване в Управителния съвет е необходим кворум от две трети от членовете, които имат право на глас. Понастоящем управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация.

На какъв принцип са разпределени управителите на национални банки в тези две групи за взимане на решения?

Управителите са разпределени в двете групи според дела на държавата членка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Първата група –  в нея влизат Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия – се състои от петима управители, а втората – от управителите на останалите национални централни банки.

Колко често всеки един от управителите на централна банка от еврозоната участва във взимането на решения в съответните групи? Изследване на ЕЦБ  показва, че при 21 управители честотата на гласуване на тези в първата група е 80%, а на тези от втората – почти 70%.

Как се формира капиталът на ЕЦБ?

Във връзка с участието си в европейската система на централните банки (ЕСЦБ) всяка национална централна банка (НЦБ) записва вноска в капитала на ЕЦБ. Теглото на всяка НЦБ в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ е подобен на този при определянето на правата на глас, но за разлика от него теглото на всяка НЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години. Двата фактора имат еднакво тегло в капиталовия алгоритъм. Европейската централна банка коригира дяловете на всеки пет години и при всяка промяна в броя на националните централни банки, които внасят дял в капитала ѝ. Последната промяна е от 1 февруари 2020 г. Към 1 януари 2024 г. капиталът на ЕЦБ възлиза на 10,8 млрд. евро и се образува от НЦБ на всички държави членки на ЕС.

Внася ли в момента България средства в ЕЦБ?

Във връзка с участието си в ЕСЦБ от 2007 г., БНБ, както и останалите национални централни банки извън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разходи на ЕЦБ, като изплаща малък процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ.

На колко възлизат в момента вноските на националните централни банки на страните извън еврозоната?

От 29 декември 2010 г. вноските на националните централни банки извън еврозоната представляват 3,75% от общия им дял в записания капитал на Европейската централна банка. Същевременно преди присъединяването към еврозоната, националните централни банки на съответните държави нямат право на дял от печалба за разпределяне на ЕЦБ и не са задължени да покриват загуби, претърпени от ЕЦБ.

Като пълноправен член на Евросистемата, БНБ ще трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 г. е в размер на 0,9783% от общия записан капитал на ЕЦБ.